Complexes were obtained on the basis of the plasma modified polytetrafluoroethene with grafted surface layers of polyacrylic acid, poly-4-vinylpyridine, poly-1-vinylimidazole, and transition metal ions. The complexation was made with aqueous solutions of salts of FeSO 4 .2H 2 O, CoCl 2 .6H2O, CuCl 2 .2H 2 O, VOSO 4 .5H 2 O and Na 2 MoO 4 .2H 2 O at room temperature. It was found that the inclusion of the metal ions is in the range of 1.1 to 6.5 mg metal ion/g polymer carrier. The formation of

more »

... ese coordination systems was proved by IR-FT, Mössbauer spectroscopy and EPR analysis. ВЪВЕДЕНИЕ Получаването на нови полимерни материали чрез присаждане на подходящи функционални мономери върху полимерни носители, в т.ч. и политетрафлуороетен (ПТФЕ) е добре известен метод за модифициране на химичните и физичните свойства на полимерната повърхност [1]. В последните години нарастват изследванията на повърхностното плазмено третиране, позволяващо модифициране на повърхността на полимерните материали. Обработването с "cold plasma" може да служи за активиране на полимерната повърхност и за реализиране последващото присаждане на различни мономери. Екологически чистите съвременни плазмохимични методи позволяват да се получи материал, съчетаващ свойствата на полимерния носител и на мономера, носещ функционалните групи. Политетрафлуороетенът е атрактивен полимер, притежаващ ценен комплекс от свойства. Широкото му приложение в практиката се базира на неговата неразтворимост и лиофобна повърхност, висока термична стабилност, отлична химична инертност и ниска диелектрична константа. Този полимер се характеризира и с ниска сорбция на вода, нисък коефициент на триене и ниска повърхностна енергия. Високата хидрофобност и лошата адхезия на този полимер лимитират неговите възможности за приложение. Въвеждането на подходящи функционални групи върху повърхността му, позволява да се подобрят повърхностните му свойства и да го направят подходящ за различни практически приложения [2]. Широк брой от публикации съобщават за плазмено присаждане на мономери върху полимерни филми за получаване на материали с модифицирана повърхност и многостранни приложения: като йономери за адсорбиране на метални йони от разтвори [3], материали с био-контактни свойства и подобрени взаимодействия с живи клетки [4], носители за имобилизация на биомолекули и др. биомедицински приложения [2]. Изборът на подходящи карбоксилни или азотсъдържащи мономери за присадителни реакции е свързан с възможностите да бъдат въведени в полимерния носител различни лиганди. Чрез присаждане на акрилова киселина (AК) (известна със йонообменните си свойства и способността си да формира стабилни