Законът за културното наследство и новата наредба за извършване на теренни археологически проучвания: добри решения за българското археологическо наследство или нови проблеми? Стоилка Терзийска-Игнатова Новият Закон за културното наследство 1 (ЗКН), беше приет от Народното събрание и влезе в сила от 10 април 2009 г. Въпреки многобройните обсъждания от експерти, юристи, професионални археолози, музейни специалисти, институти, университети, неправителствени организации и др., законът, макар че

more »

... улира до голяма степен опазването на българското културно наследство, както се оказа впоследствие, с някои лисващи или недотам прецизирани постановки, постави нови проблеми. Това наложи приемането на няколко последващи корекции (изм. ДВ бр. 80 от 9 Октомври 2009 г., изм. ДВ бр. 92 от 20 Ноември 2009 г., изм. ДВ бр. 93 от 24 Ноември 2009 г., изм. ДВ бр. 101 от 28 Декември 2010 г., изм. ДВ бр. 54 от 15 Юли 2011 г.), като последната е от февруари 2012 г. (ДВ бр. 15 от 21 Февруари 2012 г.) . Мотивите за приетите промени са преодоляването на някои проблеми, възникнали при приложението на закона, както и регламентиране на функциите по опазването на недвижимите културни ценности на министъра на културата и на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Тук ще се спра преди всичко на промените, засягащи опазването на археологическото културно наследство. Предвид значимостта на недвижимите културни ценности с по-високи категории "национално значение" и "световно значение", инициативите за тях остават на съгласуване по досегашния ред, а за останалите недвижими културни ценности съгласуването преминава в НИНКН. Има изменения в разпоредбите, отнасящи се до приемането на плановете за опазване и управление. Прецизирани са разпоредбите, уреждащи статута на НИНКН като държавен културен институт с национално значе-